Нашето място

Преди три години отидохме за първи път. Ех, че хубаво беше. Само на час път с автобуса и още толкова пеш по баира. Интересно как го присвоихме, опитомихме и нарекохме наше. Три дни стояхме тогава. Валя дъжд, мъгливо, студено. Събрахме дърва, вечерта огънят лумтеше. Спахме като къпани на твърдия одър. Носехме си храна, но на… Read More Нашето място

Пролет в Пловдив

Кукувица се дочува наблизо. Зелени още смокини са надвесени тежко над калдъръма. Защото е пролет и Пловдив е цял в цъфнала акация, която пропива аромата си в шала ми и оплита цветовете си в косите. Джаз през открехната врата и солени глътки от горчива бира. Няма те този път тук. Пъплиш само понякога като мравка… Read More Пролет в Пловдив

Като петна от малинов сок по блузата

Като гъста мъгла се разстила мисълта за теб и се прокрадва в най-неочаквани ъгълчета на съзнанието. Като гъст малинов сок, който се стича по бузата и докато понечиш да го оближеш вече капе от брадата по блузата. И ме оставя белязана. Твоя завинаги и никога повече твоя. Особено състояние, обгърнато от неизлечима бенадеждност. И яснота.… Read More Като петна от малинов сок по блузата

Минута мълчание

Една минута мълчание за онази любов, която умира. Гърчи се предсмъртно в безкрайно дълга агония, души се, кърви, дави се в собствената си жлъч. Умира, прощаваща. Все пак. Затваряш очите ѝ с топла ръка. Очи още влажни от последните сълзи. Кожа още нежна от последните ласки. Онази любов, без която не можеш. Но и с… Read More Минута мълчание

4 здравословни закуски

Понякога забравям, че някога създадох блога си не за да отразява толкова вътрешните ми неволи, както се получава напоследък, а за да се стимулирам сама да готвя, търся нови идеи и разнообразявам кухнята ни. А във връзка с публикацията “Пълна мобилизация”, в която ви разказвах колко е важно човек сам да си помогне емоционално, то… Read More 4 здравословни закуски