Пена: Родолюбка

Пена е събирателен образ, роден в иронично-саркастичните ми настроения, който досега обитаваше личния ми профил, но пък реших, че ще ѝ е добре да си живее накъде. Тя се появява непланирано, обикновено е себе си и е права. Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна. Пена беше родолюбка. Беше родолюбка до мозъка на… Read More Пена: Родолюбка

3+2

Станах на 32. Изводите за толкова лета не са много, но пък се отпечатаха много дълбоко в мен, непоклатимо някак. Пожелаха ми по-добре да се вгледам в прекрасностите на 30-те, пожелаха ми да внимавам повече със сърцето си – кого допускам в него, на кого поверявам грижата за него. Пожелаха ми време, от което имам… Read More 3+2

аз съм всички дни, които избра да игнорираш

а щеше да бъде хубаво да имаме вечери с хубави филми под общо одеало да бродим из есенната планина, аз пред теб, ти зад мен, мълчейки щеше да ми покажеш морето, аз винаги щях да те чакам на брега с рошава коса и преплетени пръсти всяка сутрин щях да кипвам кафето, а ти възмутен от… Read More аз съм всички дни, които избра да игнорираш

на гарата

останахме там и двамата, на онази тъмна гара, която е по средата на всичко и която разполови нас, два часа  и половина след полунощ два влака, две души в две различни посоки потеглихме, но всичко, което бяхме остана там. последна прегръдка, топлина и познатия мирис онзи мек уют, който само ти можеше да ми предложиш,… Read More на гарата

всичко е ок

не съм съвършена и това е ок понякога съм тъжна и това е ок често плача и това е ок смея се гръмко и това е ок обичам и това е ок боли ме и това е ок сама съм и това е ок не отговарям на очакванията ти и това е ок тялото ми… Read More всичко е ок

Щастието

Купих си цвете още сутринта от една баба. Червено като влюбено сърце, цъфнало като надежда, оперено като радост. И бабата се зарадва, и аз се радвам цял ден, и после всеки човек край мене се радва. Щастието е заразно. И много често на пръв поглед е безпричинно, породено е от дребни работи. Дори не е… Read More Щастието

Ще бъде

От момента, в който живееш от наем до наем, от сметка до сметка, месец за месец и ден за ден, е трудно понякога да видиш отвъд. Но хвърлям понякога по едно око и знам какво ме чака – чака ме това, което си намисля сега. Чакат ме тишината и спокойствието някъде далеч, далеч от тук.… Read More Ще бъде