есен по време на обич

а обичта е сочна круша, която се отронва тихо и се сгушва в хладните пръсти на момичешки ръце. обичта е лъскав кестен, поръсен с утринна роса, топъл залез, дълги сенки, ято сбиращо се върху жици. обичта е хрупкав хляб изпечен в мъничката кухня, като потопен пръст в буркана със сладко от сливи. обичта е мирис… Read More есен по време на обич

единствената вечност е промяната

единствената вечност е промяната, от тук нататък все ще съм различна. ще ме губиш и ще ме откриваш в хиляди лица, но ни едно от тях не ще съм аз и всички едновременно ще съм. дали ще ме познаеш, дали ще ме обикваш всеки път… когато вятърът подухне – аз съм, когато слънцето целува ти… Read More единствената вечност е промяната

любов без срок

любовта трае три години казват. аз казвам, че не трае. не трае, щом си мислиш, че ей тъй, без нещичко за нея да направиш, ще я има, ще расте. вехне бързо, ражда се и умира като еднодневка. смазва я тежкият ден и многото за вършене в тоя кратък като дихание срок. убива я жегата, убива… Read More любов без срок

Ще се увия в шал от безразличие

Ще се увия в шал от безразличие, ще сложа стоманените очила, цяло ремарке с катинари усмивката ще заключат за вечни времена. Никак няма да ме интересува дали слънцето изгрява, синя ли е днес луната, дали морето шумоли. И още по-малко  – съществуваш ли ти и твойте синьо-зелени очи дали гледат мен или друга, дали ронят… Read More Ще се увия в шал от безразличие

Из дневника на кашкавал туриста: Витошка буря

Нали съм кашкавал турист – трябва постоянно да оправдавам званието си. Ставам вчера аз преди обед, връзвам кучето, с половин око приготвям едно-друго за планината в една малка раница и за миг се колебая да взема ли някоя допълнителна дрешка и дъждобран или да го карам така. И нали все пак на Витоша отивам за… Read More Из дневника на кашкавал туриста: Витошка буря