Капсули: №3

Море, стар град и остров насреща. Миди, чайки и зелено сладко от смокини. Светлосенки, спомени и настояще. По малко, колкото да вкусиш само и да питаш за още. Неочаквана среща, на любимото място. Пред очите ми са твоите очи. В тях все още виждам всичките надежди, вълнения и страхове. Цялата обич. Мислех, че съм продължила,… Read More Капсули: №3

любовта никога не престава

Излизам рано сутринта да разхождам розовоносия мъник, който напоследък е обсебил живота ми, а в пощенската кутия стърчи листовка с гръмкия надпис “любовта никога не престава”. Лозунг, който свидетелите на Йехова са избрали, за да рекламират предстоящ свой конгрес. Забавно. Не ме вълнуват особено свидетелите, но силно ме интригува изречението, което нахално стърчи от пощенската… Read More любовта никога не престава

понякога

понякога разтрисам се от страх, че те забравям аромата ти го няма в моя дом отдавна няма дрехи, чорапи под леглото не отеква твоя глас из къщата не надниква погледа от всеки ъгъл книгите ти до една предадох този път няма снимка, картичка дори една всичко върнах с цел да те забравя и се радвам,… Read More понякога

лятото е далечното начало на зимата

това не е песимизъм реализъм е през отворения широко прозорец неудържимо нахлува аромат на липи и един щурец който в стремежа си да нахлуе също се озова върху рамото ми това рамо което целувал си много пъти носещо моя мирис и топлина които така обожаваше през нашето лято но и то като всяко лято бе… Read More лятото е далечното начало на зимата

Щастието е, за да ни се изплъзва

Познаваш ли онзи момент, в който осъзнаваш, че си на правилното място? Точно, където трябва да бъдеш. Да, това не е на върха, някъде под него е, криволичещ из хълмове и долини. Губещ се, падащ, излизащ на окрита и слънчева поляна или откриващ бистър ручей. Приятно е, да усетиш мястото си, да го приемеш за… Read More Щастието е, за да ни се изплъзва

Сирени

2-ри юни. Неделя. Обедно време. Бързам по Витошка. Тя, както винаги, преливаща от народ. Кафенетата жужат, деца тичат, колоездачи ловко обикалят тълпата, която е като море. В преките колите се надсвирват и ръмжат. Хора свирят, жонглират, снимат, догонват се, подвикват, пукат се сапунени мехури… 12ч. Сирени. В далечината ято гълъби излита. Всичко внезапно притихва, замлъква.… Read More Сирени

Масата

Нямах маса, когато заживях тук. Вечеряхме на пода със свещи и вино. Но една вечер я донесе, ти се скри, за да е изненада, а аз се блъснах в нея и я подминах, търсейки те. Същата, която ти показах се оказа. Тъй и не разбрах как я договори. Следващите години около тази маса се случи… Read More Масата